чанта

Речник на българския език

ча̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ча̀нти, ж. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща. Дамска чанта. Лекарска чанта. Ученическа чанта. Пазарска чанта. Пътна чанта.

Грешни изписвания (1)

  • чантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чан-та
членувано чан-та-та
мн.ч. чан-ти
членувано чан-ти-те
звателна форма