торба

мн. торбѝ, ж.
1. Кесия, ушита от плат или направена от полиетилен и др., с една презрамка или с две дръжки, за носене на багаж.
2. Прен. Всеки предмет или детайл, наподобяващ такава кесия. Кенгуруто носи малките си в торба.
същ. умал. торбѝчка, мн. торбѝчки, ж. Сутринта стана с торбички под очите. Гнойна торбичка.
• Слагам/сложа си главата в торбата. — Разг. Заемам се с много рисковани дела.
• Овчарска торбичка. — Тревисто растение от семейство кръстоцветни, използвано в народната медицина.