чакал

Речник на българския език

1. чака̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чака̀ли, (два) чака̀ла, м. Хищно диво животно от рода на кучето.

Грешни изписвания (1)

  • чъкал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-кал
непълен член ча-ка-ла
пълен член ча-ка-лът
мн.ч. ча-ка-ли
членувано ча-ка-ли-те
бройна форма ча-ка-ла
звателна форма

2. чакал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чакал е производна форма на чакам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. чакал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чакал е производна форма на чакам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. чакал — мин. деят. св. прич. м. р.

чакал е производна форма на чакам (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. чакал — мин. деят. несв. прич. м. р.

чакал е производна форма на чакам (мин. деят. несв. прич. м. р.).