чакалите

Речник на българския език

1. Чака̀лите географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Чакалете
  • Чакалети
  • Чакалити
  • Чъкалете
  • Чъкалети
  • Чъкалите
  • Чъкалити

2. чакалите — мн. ч. членувано

чакалите е производна форма на чакал (мн. ч. членувано).

3. чакалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

чакалите е производна форма на чакам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).