цитат

Речник на българския език

цита̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. цита̀ти, (два) цита̀та, м. Точна, буквална извадка от текст, която се използва за потвърждение на изказано мнение.

Грешни изписвания (1)

  • цетат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-тат
непълен член ци-та-та
пълен член ци-та-тът
мн.ч. ци-та-ти
членувано ци-та-ти-те
бройна форма ци-та-та
звателна форма