цианкалий

Речник на българския език

цианка̀лий съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

цианка̀лият, цианка̀лия, само ед., м. Смъртоносна отрова, съединение на циан и калий.

Грешни изписвания (7)

  • цеанкалей
  • цеанкалий
  • цеънкалей
  • цеънкалий
  • цианкалей
  • циънкалей
  • циънкалий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ан-ка-лий
непълен член ци-ан-ка-лия
пълен член ци-ан-ка-ли-ят
мн.ч. ци-ан-ка-лии
членувано ци-ан-ка-ли-и-те
бройна форма ци-ан-ка-лия
звателна форма