церов

Речник на българския език

цѐров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. цер

Грешни изписвания (3)

  • церув
  • цероф
  • церуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-ров
непълен член це-ро-вия
пълен член це-ро-ви-ят
ж. р. це-ро-ва
членувано це-ро-ва-та
ср. р. це-ро-во
членувано це-ро-во-то
мн. ч. це-ро-ви
членувано це-ро-ви-те