цер

Речник на българския език

цер съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

цѐрът, цѐра, мн. цѐрове, (два) цѐра, м. Вид дърво — дъб с лошокачествена дървесина.
прил. цѐров, цѐрова, цѐрово, мн. цѐрови. Церова кория.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цер
непълен член це-ра
пълен член це-рът
мн.ч. це-ро-ве
членувано це-ро-ве-те
бройна форма це-ра
звателна форма