царевица

Речник на българския език

ца̀ревица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ца̀ревици, ж.
1. Едногодишно растение с дълги тесни листа и плод във формата на кочан, покрит с едри зърна. Царевиците се раззелениха.
2. Плодът на това растение. Варена царевица.
прил. ца̀ревичен, ца̀ревична, ца̀ревично, мн. ца̀ревични. Царевична нива. Царевични питки.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • царевеца
  • царевецъ
  • царевицъ
  • царивеца
  • царивецъ
  • царивица
  • царивицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-ре-ви-ца
членувано ца-ре-ви-ца-та
мн.ч. ца-ре-ви-ци
членувано ца-ре-ви-ци-те
звателна форма