кукуруз

Речник на българския език

кукуру̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Диал. Царевица.

Грешни изписвания (4)

  • кокорус
  • кокурус
  • кукорус
  • кукурус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ку-руз
непълен член ку-ку-ру-за
пълен член ку-ку-ру-зът
мн.ч. ку-ку-ру-зи
членувано ку-ку-ру-зи-те
бройна форма ку-ку-ру-за
звателна форма