худо̀жник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. худо̀жници, м.
1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец.
2. Човек, който проявява творчество, оригиналност в дейността си, обикн. свързана с изкуството. Елин Пелин — художник на българското село. Художник фотограф.
прил. худо̀жнически, худо̀жническа, худо̀жническо, мн. худо̀жнически. Художнически талант.
1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец.
2. Човек, който проявява творчество, оригиналност в дейността си, обикн. свързана с изкуството. Елин Пелин — художник на българското село. Художник фотограф.
прил. худо̀жнически, худо̀жническа, худо̀жническо, мн. худо̀жнически. Художнически талант.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ходожнек
- ходожник
- художнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ху-дож-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ху-дож-ни-ка | |
| пълен член | ху-дож-ни-кът | |
| мн.ч. | ху-дож-ни-ци | |
| членувано | ху-дож-ни-ци-те | |
| бройна форма | ху-дож-ни-ци | |
| звателна форма | ху-дож-ни-ко | |