рисувач

Речник на българския език

рисува̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. рисувачи, м.
1. Разг. Човек, който рисува; художник.
2. Слаб художник.

Грешни изписвания (3)

  • ресовач
  • ресувач
  • рисовач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-су-вач
непълен член ри-су-ва-ча
пълен член ри-су-ва-чът
мн.ч. ри-су-ва-чи
членувано ри-су-ва-чи-те
бройна форма ри-су-ва-чи
звателна форма ри-су-ва-чо