хокей

Речник на българския език

хо̀кей — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

хо̀кеят, хо̀кея, само ед., м. Вид колективен спорт, при който играчите придвижват с помощта на специални стикове (щеки) топка или шайба, за да я вкарат в противниковата врата. Хокей на трева. Хокей на лед.
прил. хо̀кеен, хо̀кейна, хо̀кейно, мн. хо̀кейни. Хокейно игрище.

Грешни изписвания (1)

  • хокий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-кей
непълен член хо-кея
пълен член хо-ке-ят
мн.ч. хо-кеи
членувано хо-ке-и-те
бройна форма хо-кея
звателна форма —

Връзки