хипотеза

Речник на българския език

хипотѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хипотѐзи, ж.
1. Научно предположение, което подлежи на доказване.
2. Предположение, допускане. Имам своя хипотеза.

Грешни изписвания (7)

  • хепотеза
  • хепотезъ
  • хепутеза
  • хепутезъ
  • хипотезъ
  • хипутеза
  • хипутезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-по-те-за
членувано хи-по-те-за-та
мн.ч. хи-по-те-зи
членувано хи-по-те-зи-те
звателна форма