догадка

Речник на българския език

дога̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дога̀дки, ж. Досещане за нещо, за което нямам сигурни доказателства; предположение. Не знам със сигурност, а само мога да правя догадки.

Грешни изписвания (7)

  • догадкъ
  • догатка
  • догаткъ
  • дугадка
  • дугадкъ
  • дугатка
  • дугаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-гад-ка
членувано до-гад-ка-та
мн.ч. до-гад-ки
членувано до-гад-ки-те
звателна форма