хипи

Речник на българския език

1. хѝпи съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. хѝпита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и отрича традиционните буржоазни ценности, нрави, облекло, морал.

Грешни изписвания (1)

  • хипе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пи
членувано хи-пи-то
мн.ч. хи-пи-та
членувано хи-пи-та-та

2. хѝпи прилагателно име (тип 89a) редактиране

Значение

мн. хѝпита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и отрича традиционните буржоазни ценности, нрави, облекло, морал.

Грешни изписвания (1)

  • хипе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хи-пи
непълен член хи-пи
пълен член хи-пи
ж. р. хи-пи
членувано хи-пи
ср. р. хи-пи
членувано хи-пи
мн. ч. хи-пи
членувано хи-пи