хаирсъзин

Речник на българския език

хаирсъ̀зин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. хаирсъ̀зи, м. Разг. Непрокопсаник, безделник, негодник.

Грешни изписвания (7)

  • хаерсъзен
  • хаерсъзин
  • хаирсъзен
  • хъерсъзен
  • хъерсъзин
  • хъирсъзен
  • хъирсъзин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ир-съ-зин
непълен член ха-ир-съ-зи-на
пълен член ха-ир-съ-зи-нът
мн.ч. ха-ир-съ-зи
членувано ха-ир-съ-зи-те
бройна форма ха-ир-съ-зи
звателна форма ха-ир-съ-зи-но