фишек

Речник на българския език

фишѐк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. фишѐци, (два) фишѐка, м.
1. ист. Саморъчно приготвен патрон, който се пълни с барут, сачми и др.
2. Разг. Завити в хартия еднакви монети, прилепени плътно една до друга така, че да наподобяват цилиндрична форма.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • фешек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-шек
непълен член фи-ше-ка
пълен член фи-ше-кът
мн.ч. фи-ше-ци
членувано фи-ше-ци-те
бройна форма фи-ше-ка
звателна форма