фейлетон

Речник на българския език

фейлето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фейлето̀ни, (два) фейлето̀на, м. Спец. Сатирически публицистичен разказ на злободневна тема.
прил. фейлето̀нен, фейлето̀нна, фейлето̀нно, мн. фейлето̀нни. Фейлетонно съдържание.

Грешни изписвания (3)

  • фейлитон
  • фийлетон
  • фийлитон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фей-ле-тон
непълен член фей-ле-то-на
пълен член фей-ле-то-нът
мн.ч. фей-ле-то-ни
членувано фей-ле-то-ни-те
бройна форма фей-ле-то-на
звателна форма