фарфор

Речник на българския език

фа̀рфор съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Порцелан.
прил. фа̀рфорен, фа̀рфорна, фа̀рфорно, мн. фа̀рфорни.
прил. фа̀рфоров, фа̀рфорова, фа̀рфорово, мн. фа̀рфорови.

Грешни изписвания (1)

  • фарфур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фар-фор
непълен член фар-фо-ра
пълен член фар-фо-рът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма