утайник

Речник на българския език

утайник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. утай-ник
непълен член утай-ни-ка
пълен член утай-ни-кът
мн.ч. утай-ни-ци
членувано утай-ни-ци-те
бройна форма утай-ни-ка
звателна форма