устенце

Речник на българския език

устенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-тен-це
членувано ус-тен-це-то
мн.ч. ус-тен-ца
членувано ус-тен-ца-та