усмивка

Речник на българския език

усмѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. усмѝвки, ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко горчивина, сарказъм. Щастлива усмивка. Широка усмивка. Иронична усмивка.

Грешни изписвания (7)

  • осмивка
  • осмивкъ
  • осмифка
  • осмифкъ
  • усмивкъ
  • усмифка
  • усмифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-мив-ка
членувано ус-мив-ка-та
мн.ч. ус-мив-ки
членувано ус-мив-ки-те
звателна форма