хилене

Речник на българския език

хѝлене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хилени
  • хилине
  • хилини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ле-не
членувано хи-ле-не-то
мн.ч. хи-ле-ния
членувано хи-ле-ни-я-та