ускорение

Речник на българския език

ускорѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Спец. Във физиката — величината, с която се увеличава движението на едно тяло за единица време.
2. Ускоряване.
3. Време на ускоряване. Движа се с ускорение от два часа.

Грешни изписвания (3)

  • оскорение
  • оскурение
  • ускурение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-ко-ре-ние
членувано ус-ко-ре-ни-е-то
мн.ч. ус-ко-ре-ния
членувано ус-ко-ре-ни-я-та