ускоряване

Речник на българския език

ускоря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оскоряване
  • оскорявъне
  • оскуряване
  • оскурявъне
  • ускорявъне
  • ускуряване
  • ускурявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-ко-ря-ва-не
членувано ус-ко-ря-ва-не-то
мн.ч. ус-ко-ря-ва-ния
членувано ус-ко-ря-ва-ни-я-та