уседнал

Речник на българския език

1. усѐднал — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. уся̀дам

Да не се бърка с отседнал.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • оседнал
  • оседнъл
  • уседнъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. усед-нал
непълен член усед-на-лия
пълен член усед-на-ли-ят
ж. р. усед-на-ла
членувано усед-на-ла-та
ср. р. усед-на-ло
членувано усед-на-ло-то
мн. ч. усед-на-ли
членувано усед-на-ли-те

2. уседнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уседнал е производна форма на уседна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уседнал — мин. деят. св. прич. м. р.

уседнал е производна форма на уседна (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки