уникум

Речник на българския език

у̀никум — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Голяма рядкост, нещо единствено по рода си.
2. Прен. Разг. Своеобразен човек.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • унеком
  • унекум
  • уником

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-кум
непълен член уни-ку-ма
пълен член уни-ку-мът
мн.ч. уни-ку-ми
членувано уни-ку-ми-те
бройна форма уни-ку-ма
звателна форма —

Връзки