умнѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. умнѝци, м.
1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е, вечно философства.
2. Разг. Хитрец; отракан, съобразителен човек.
3. Умен човек.
1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е, вечно философства.
2. Разг. Хитрец; отракан, съобразителен човек.
3. Умен човек.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- омник