ултрамарин

Речник на българския език

ултрамарѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Боя със син цвят; минералът лазурит.
прил. ултрамарѝнов, ултрамарѝнова, ултрамарѝново, мн. ултрамарѝнови.

Грешни изписвания (7)

  • олтрамарин
  • олтрамърин
  • олтръмарин
  • олтръмърин
  • ултрамърин
  • ултръмарин
  • ултръмърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ул-т-ра-ма-рин
непълен член ул-т-ра-ма-ри-на
пълен член ул-т-ра-ма-ри-нът
мн.ч. ул-т-ра-ма-ри-ни
членувано ул-т-ра-ма-ри-ни-те
бройна форма ул-т-ра-ма-ри-на
звателна форма