ултрамарина

Речник на българския език

1. ултрамарина — ед. ч. непълен член

ултрамарина е производна форма на ултрамарин (ед. ч. непълен член).

2. ултрамарина — бройна форма

ултрамарина е производна форма на ултрамарин (бройна форма).