ултразвук

Речник на българския език

ултразву̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Във физиката — звукови вълни с честота над границата на чуване, използвани при изследвания и в съвременната техника.
прил. ултразву̀ков, ултразву̀кова, ултразву̀ково, мн. ултразву̀кови.

Грешни изписвания (3)

  • олтразвук
  • олтръзвук
  • ултръзвук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ул-т-раз-вук
непълен член ул-т-раз-ву-ка
пълен член ул-т-раз-ву-кът
мн.ч. ул-т-раз-ву-ци
членувано ул-т-раз-ву-ци-те
бройна форма ул-т-раз-ву-ка
звателна форма