ултима̀тум
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. ултима̀туми, (два) ултима̀тума, м. Последно предупредително искане към някого, след неизпълнение на което се вземат друг род мерки. Поставям ултиматум. Изпълнявам ултиматума.
Грешни изписвания (7)
- олтематом
- олтематум
- олтиматом
- олтиматум
- ултематом
- ултематум
- ултиматом
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ул-ти-ма-тум | |
|---|---|---|
| непълен член | ул-ти-ма-ту-ма | |
| пълен член | ул-ти-ма-ту-мът | |
| мн.ч. | ул-ти-ма-ту-ми | |
| членувано | ул-ти-ма-ту-ми-те | |
| бройна форма | ул-ти-ма-ту-ма | |
| звателна форма | — | |