узурпа̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. узурпа̀тори, м. Лице, което незаконно заграбва власт или чужди пълномощия.
прил. узурпа̀торски, узурпа̀торска, узурпа̀торско, мн. узурпа̀торски.
прил. узурпа̀торски, узурпа̀торска, узурпа̀торско, мн. узурпа̀торски.
Грешни изписвания (7)
- озорпатор
- озорпатур
- озурпатор
- озурпатур
- узорпатор
- узорпатур
- узурпатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | узур-па-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | узур-па-то-ра | |
| пълен член | узур-па-то-рът | |
| мн.ч. | узур-па-то-ри | |
| членувано | узур-па-то-ри-те | |
| бройна форма | узур-па-то-ри | |
| звателна форма | узур-па-то-ре | |