убягвам

Речник на българския език

убя̀гвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

убя̀гваш, несв. и убя̀гна, св.
1. От какво. Спасявам се (с бягане или с хитрост, с умение). Убягнах от наказанието. Убягнаха от куршумите.
2. Прен. Оставам незабелязан, изплъзвам се, губя се. Скри се в тълпата и убягна от погледа ѝ. Убягва от ръката на закона.
убягва ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им)/убегне ми. — Изплъзва ми се; изтървавам, изпускам. Убегна ми добрата заплата. Женитбата няма да ти убегне, има време.

Грешни изписвания (3)

  • обягвам
  • обягвъм
  • убягвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице убяг-вам убяг-ва-ме
2 лице убяг-ваш убяг-ва-те
3 лице убяг-ва убяг-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице убяг-вах убяг-вах-ме
2 лице убяг-ва убяг-вах-те
3 лице убяг-ва убяг-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице убяг-вах убяг-вах-ме
2 лице убяг-ва-ше убяг-вах-те
3 лице убяг-ва-ше убяг-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице убягвал съм убягвала съм убягвало съм убягвали сме
2 лице убягвал си убягвала си убягвало си убягвали сте
3 лице убягвал е убягвала е убягвало е убягвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях убягвал бях убягвала бях убягвало бяхме убягвали
2 лице беше убягвал беше убягвала беше убягвало бяхте убягвали
3 лице беше убягвал беше убягвала беше убягвало бяха убягвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще убягвам ще убягваме
2 лице ще убягваш ще убягвате
3 лице ще убягва ще убягват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм убягвал ще съм убягвала ще съм убягвало ще сме убягвали
2 лице ще си убягвал ще си убягвала ще си убягвало ще сте убягвали
3 лице ще е убягвал ще е убягвала ще е убягвало ще са убягвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да убягвам щяхме да убягваме
2 лице щеше да убягваш щяхте да убягвате
3 лице щеше да убягва щяха да убягват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм убягвал щях да съм убягвала щях да съм убягвало щяхме да сме убягвали
2 лице щеше да си убягвал щеше да си убягвала щеше да си убягвало щяхте да сте убягвали
3 лице щеше да е убягвал щеше да е убягвала щеше да е убягвало щяха да са убягвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице убягвал съм убягвала съм убягвало съм убягвали сме
2 лице убягвал си убягвала си убягвало си убягвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице убягвал съм убягвала съм убягвало съм убягвали сме
2 лице убягвал си убягвала си убягвало си убягвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм убягвал била съм убягвала било съм убягвало били сме убягвали
2 лице бил си убягвал била си убягвала било си убягвало били сте убягвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да убягвам щяла съм да убягвам щяло съм да убягвам щели сме да убягваме
2 лице щял си да убягваш щяла си да убягваш щяло си да убягваш щели сте да убягвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм убягвал щяла съм да съм убягвала щяло съм да съм убягвало щели сме да сме убягвали
2 лице щял си да си убягвал щяла си да си убягвала щяло си да си убягвало щели сте да сте убягвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих убягвал бих убягвала бих убягвало бихме убягвали
2 лице би убягвал би убягвала би убягвало бихте убягвали
3 лице би убягвал би убягвала би убягвало биха убягвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
убяг-вай убяг-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род убяг-вал
непълен член убяг-ва-лия
пълен член убяг-ва-ли-ят
женски род убяг-ва-ла
членувано убяг-ва-ла-та
среден род убяг-ва-ло
членувано убяг-ва-ло-то
множествено число убяг-ва-ли
членувано убяг-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род убяг-вал
женски род убяг-ва-ла
среден род убяг-ва-ло
множествено число убяг-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род убяг-ващ
непълен член убяг-ва-щия
пълен член убяг-ва-щи-ят
женски род убяг-ва-ща
членувано убяг-ва-ща-та
среден род убяг-ва-що
членувано убяг-ва-що-то
множествено число убяг-ва-щи
членувано убяг-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

убяг-вай-ки