убягвала

Речник на българския език

1. убягвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

убягвала е производна форма на убягвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. убягвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

убягвала е производна форма на убягвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. убягвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

убягвала е производна форма на убягвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. убягвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

убягвала е производна форма на убягвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).