тя

вин. нѐя, крат. я, дат. остар. нѐи и ней, крат. ѝ, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори. Мария ще дойде с мене. — Само тя ли, и аз искам! В дъното е кухнята, но тя е още в ремонт. Аз седя до Надежда, а до нея е Петър.
2. За посочване на лица от женски род; тази, това. А тя — кимнах към нея с глава — какво да прави? Виж! Тя е новата ни учителка!
• Беше тя. — Разг. Свърши и вече няма да се повтори.