я

Речник на българския език

1. я съюз (тип 189) редактиране

Значение

част. Разг.
1. За изразяване на подкана, заповед или за усилване на подкана, заповед. Я ела да си поговорим! Я да видя!
2. За усилване и подчертаване на истинността на казаното. Няма, я! Да не съм престъпник, я!
я — я.Съюз. Разг. За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност. Знаеш го какъв е, изпуснеш ли го веднъж — я се върне, я не.



междум. За изразяване на изненада, учудване. Я, майка се върнала! Я, колко цветя имаш! Я каква е пораснала!

Грешни изписвания (1)

  • ъ

2. я частица (тип 191) редактиране

Значение

част. Разг.
1. За изразяване на подкана, заповед или за усилване на подкана, заповед. Я ела да си поговорим! Я да видя!
2. За усилване и подчертаване на истинността на казаното. Няма, я! Да не съм престъпник, я!
я — я.Съюз. Разг. За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност. Знаеш го какъв е, изпуснеш ли го веднъж — я се върне, я не.



междум. За изразяване на изненада, учудване. Я, майка се върнала! Я, колко цветя имаш! Я каква е пораснала!

Грешни изписвания (1)

  • ъ

3. я — винителен падеж, кратка форма

я е производна форма на тя (винителен падеж, кратка форма).