тюл

Речник на българския език

тюл съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тю̀лът, тю̀ла, мн. тю̀лове, (два) тю̀ла, м. Тънка прозрачна мрежеста тъкан.
прил. тю̀лен, тю̀лена, тю̀лено, мн. тю̀лени. Тюлени завеси.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюл
непълен член тю-ла
пълен член тю-лът
мн.ч. тю-ло-ве
членувано тю-ло-ве-те
бройна форма тю-ла
звателна форма