тюлен

Речник на българския език

1. тю̀лен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тюлѐни, (два) тюлѐна, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците.
прил. тюлѐнов, тюлѐнова, тюлѐново, мн. тюлѐнови. Тюленова мас.

Грешни изписвания (1)

  • тюлин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тю-лен
непълен член тю-ле-на
пълен член тю-ле-нът
мн.ч. тю-ле-ни
членувано тю-ле-ни-те
бройна форма тю-ле-на
звателна форма

2. тюлѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. тюлѐни, (два) тюлѐна, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците.
прил. тюлѐнов, тюлѐнова, тюлѐново, мн. тюлѐнови. Тюленова мас.

Грешни изписвания (2)

  • тйолен
  • тйулен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тю-лен
непълен член тю-ле-ния
пълен член тю-ле-ни-ят
ж. р. тю-ле-на
членувано тю-ле-на-та
ср. р. тю-ле-но
членувано тю-ле-но-то
мн. ч. тю-ле-ни
членувано тю-ле-ни-те