търнокоп

Речник на българския език

търноко̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. търноко̀пи, (два) търноко̀па, м. Диал. Сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тарнокоп
  • тарнукоп
  • търнукоп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-но-коп
непълен член тър-но-ко-па
пълен член тър-но-ко-път
мн.ч. тър-но-ко-пи
членувано тър-но-ко-пи-те
бройна форма тър-но-ко-па
звателна форма