копач

Речник на българския език

копа̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. копа̀чи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • купач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пач
непълен член ко-па-ча
пълен член ко-па-чът
мн.ч. ко-па-чи
членувано ко-па-чи-те
бройна форма ко-па-чи
звателна форма ко-па-чо