търмък

Речник на българския език

търмъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тармък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-мък
непълен член тър-мъ-ка
пълен член тър-мъ-кът
мн.ч. тър-мъ-ци
членувано тър-мъ-ци-те
бройна форма тър-мъ-ка
звателна форма