тъпота

Речник на българския език

тъпота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж. само ед. Тъпост, тъпоумие.

Грешни изписвания (7)

  • тапота
  • тапотъ
  • тапута
  • тапутъ
  • тъпотъ
  • тъпута
  • тъпутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-по-та
членувано тъ-по-та-та
мн.ч. тъ-по-ти
членувано тъ-по-ти-те
звателна форма