невъзприемчивост

Речник на българския език

невъзприемчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • невазпреемчивос
  • невазпреемчивус
  • невазпреимчивос
  • невазпреимчивус
  • невазприемчивос
  • невазприемчивус
  • невазприимчивос
  • невазприимчивус
  • невъзпреемчивос
  • невъзпреемчивус
  • невъзпреимчивос
  • невъзпреимчивус
  • невъзприемчивос
  • невъзприемчивус
  • невъзприимчивос
  • невъзприимчивус
  • нивазпреемчивос
  • нивазпреемчивус
  • нивазпреимчивос
  • нивазпреимчивус
  • нивазприемчивос
  • нивазприемчивус
  • нивазприимчивос
  • нивазприимчивус
  • нивъзпреемчивос
  • нивъзпреемчивус
  • нивъзпреимчивос
  • нивъзпреимчивус
  • нивъзприемчивос
  • нивъзприемчивус
  • нивъзприимчивос
  • нивъзприимчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-въз-п-ри-ем-чи-вост
членувано не-въз-п-ри-ем-чи-вост-та
мн.ч. не-въз-п-ри-ем-чи-вос-ти
членувано не-въз-п-ри-ем-чи-вос-ти-те
звателна форма