тъповръх

Речник на българския език

тъповръ̀х прилагателно име (тип 82) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • таповръх
  • тапувръх
  • тъпувръх

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъ-пов-ръх
непълен член тъ-по-вър-хия
пълен член тъ-по-вър-хи-ят
ж. р. тъ-по-вър-ха
членувано тъ-по-вър-ха-та
ср. р. тъ-по-вър-хо
членувано тъ-по-вър-хо-то
мн. ч. тъ-по-вър-хи
членувано тъ-по-вър-хи-те