тъпан

мн. тъ̀пани, (два) тъ̀пана, м. Ударен музикален инструмент с форма на голям цилиндър, от двете страни на който е изпъната кожа. Тъпан бие, хоро се вие.
• Бия тъпана. — Разг. Разгласявам, съобщавам на всички.
• Един бие тъпана, друг обира парсата. — Разг. Един работи, а друг ползва облагите от труда му.
• Като прах на тъпан. — Разг. Никак, ни най-малко, никога (не спирам, не стоя).