тимпан

Речник на българския език

тимпа̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тимпа̀ни, (два) тимпа̀на, м. Ударен музикален инструмент с полусферична част и опъната на нея кожа. Танц под звуците на тимпаните.

Грешни изписвания (1)

  • темпан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тим-пан
непълен член тим-па-на
пълен член тим-па-нът
мн.ч. тим-па-ни
членувано тим-па-ни-те
бройна форма тим-па-на
звателна форма