тъмнило

Речник на българския език

1. тъмнило съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъм-ни-ло
членувано тъм-ни-ло-то
мн.ч. тъм-ни-ла
членувано тъм-ни-ла-та

2. тъмнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъмнило е производна форма на тъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тъмнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тъмнило е производна форма на тъмня (мин. деят. св. прич. ср. р.).