тъмнила

Речник на българския език

1. тъмнила — мн. ч.

тъмнила е производна форма на тъмнило (мн. ч.).

2. тъмнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тъмнила е производна форма на тъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. тъмнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тъмнила е производна форма на тъмня (мин. деят. св. прич. ж. р.).